среда, 15 октября 2008 г.

Просия 2.0

Пари на просяци не давам. Принципи. Материали за просяците във вестници и телевизии - бол. Пък и съм сигурен, че всеки един от тях може да изкарва пари по поне малко по-почтен начин - дори и да събира отпадъци разделно и да ги предава за вторични суровини.

В събота сутринта с Надя вървяхме по Витошка и току изведнъж ни спря една млада жена. Поиска ми 1 лв за, както каза тя, маршрутка. Огледах я - симпатична, руса, с обеца (малко топченце) на носа, съвсем прилични и чисти дрехи и обувки, буташе съвсем прилична детска количка с дете на около годинка вътре. Абе изобщо - все едно е една от много майки, които разхождат децата си в Южния парк.

За части от секундата се позачудих как ще се качи с тая количка в маршрутката, но понеже никога не съм ползвал точно такъв градски транспорт реших, че сигурно има някакъв начин. Пък и количката сигурно се сгъва… Не му мислих много, дадох ? едно левче и продължихме. Всичко може да се случи на човек. Даже не обърнах внимание дали ми благодари или не.

Вчера, прибирайки се от обяд към офиса по Ботев, на отсрещния тротоар видях млада руса жена с количка. Тъкмо се зачудих колко ми прилича на “моята”, когато тя изведнъж спря един мъж, с който се разминаваше, и го попита нещо…